Великите мореплаватели

Уилям Робърт Броутън е британски изследовател и морски офицер, известен с експедициите си до бреговете на Сахалин и Курилските острови. Участва в експедицията на Джордж Ванкувър през 1790-1795 година, но самостоятелно открива залива Брейк Саунд на Южния остров на Нова Зеландия.

Роден е през 1762 година в Глостършир. През 1774 година се присъединява към Кралския флот. Участва във войната за независимост на Съединените щати на страната на Великобритания. През 1791 година участва в експедицията на Джордж Ванкувър за опознаването на тихоокеанското крайбрежие на Канада. Броутон посещава и описва устието на река Колумбия и с лодки достига източно от Портланд. През 1793 се връща във Великобритания, където получава командването на “Провидънс” и се присъединява към следващата експедиция на Ванкувър към бреговете на Северна Америка. Но впоследствие той решава да не търсят корабите на Ванкувър и независимо определя целта на пътуването си, въпреки че това е в противоречие с традициите на Кралския военноморски флот.

Броутън решава да започне проучване на бреговете на Северна Азия. В началото на октомври 1796 “Провидънс” пристига в района на Курилските острови, където остава в продължение на три седмици. През това време експедицията преминава от бреговете на остров Хокайдо до острова Симушир. Плаването им е било затруднено от метеорологичните условия, в резултат на което експедицията получава само обща представа за Курилските острови. След като претърпяват корабокрушение край остров Окинава с нов кораб заминават за Макао и през 1797-1798 година изследват и нанасят на карта част от тихоокеанското крайбрежие на Азия. По-късно извършват картиране и на бреговете на остров Ява. През септември 1797 година Броутън се опитва да намери пролив между Сахалин и континенталната част и потвърждава полуостровното положение на Сахалин.
Умира на 14 март 1821 година във Флоренция.

Джон Кобот (Джовани Кабото) е италиански мореплавател, роден в Генуа през около 1450 и 1455 година. През 1490 се преселва в Англия, а шест години по-късно получава патент от английския крал, позволяващ му да плава под английския флаг, за да открива и изследва нови земи. През 1947 година неговата експедиция достига до Северна Америка, което се случваза първи път след Лейф Ериксон. Но според канадското и британското правителства Кабот в действителност е достигнал Нюфаундленд.

През 1484 Кабот се жени и от брака му се раждат трима синове – Лудовико, Себастиан и Санкто. През ноември 1488 той напуска Венеция и се установява във Валенсия, но поради дълговете му, е заплашен да бъде арестуван. През 1494 се премества в Севиля и в продължение на пет месеца работи по изграждането на каменен мост над река Гуадалкивир, но след преустановяването на работата по проекта, Кабот се опитва да предприеме нова експедиция на запад, а след това се отправя към Англия.

През 1497 година Кабот отплава от Бристол на запад, с намерението да открие морски път към Китай. Предполага се, че експедицията достига остров Нюфаундленд или остров Кейп Бретон, но е възможно това да е бил и полуостров Лабрадор. Неговият екипаж не слиза на сушата и не установява контакт с местните жители. По обратния път мореплавателите установяват наличието на големи рибни пасажи от селда и треска, което бележи откриването на Голямата Нюфаундлендска банка – един от най-богатите в света риболовни райони.

В началото на 1498 година Кабот отплава отново на запад. Единият от петте кораба на експедицията е бил прихванат от буря до брега на Ирландия, но останалите продължават пътуването си. Не е известно какво точно се е случило с останалите четири кораба. Историчката Алуин Ръдок дълго време е твърдяла, че съществуват доказателства за завръщането на флотата в Англия, след двугодишно плаване по източния бряг на Северна Америка. Предполага се, че Кабот е починал между 1498 и 1500 година, но не е известно къде.
Снимка: dic.academic.ru

Основната част на следващата мисия на Хенри Морган е бил дългият 80 мили поход по трудна територия за завладяването на Панама. Морган е плавал с кану по реката заедно с 1600 въоръжени пирати, след което те си проправят път през джунглата. Но най-големият техен враг се оказва теренът – джунглата, планините, комарите, както и липсата на храна. Когато изчерпват запасите от храна и силите си, неговите хора започват да се бунтуват, но със своята харизма Хенри Морган успява да спаси ситуацията. Но когато по пътя се появява нов враг – индианците, Хенри губи 800 от своите души

След като преодоляват 9-дневен поход, пиратите достигат Панама – бижуто на испанската колониална корона. Но между града и пиратите стои армия от 2000 пехотинци и 500 кавалеристи, която три пъти превъзхожда армията на Хенри Морган. Сблъсъкът между двете армии не трае дълго, а след като губят 500 мъже, испанците молят за милост.

Така адмирал Морган печели невероятна победа и тази битка става битката на живота му. Местните жители обаче в желанието си да отмъстят на пиратите, решават да опожарят града. Когато изтощените войски влизат в града, те установяавт, че в Панама няма никакво богатство. След като събират останките от плячката пиратите се връщат на своите кораби. По време на обратния път хората на Морган отново започват да се бунтуват, тъй като някои от тях са смятали, че адмиралът ги е мамел. Но и този път Морган спява да се справи със ситацията. Но със завръщането му като че ли всичко се обръща срещу него. Превземането на Панама предизвика международен скандал и неговата личност привлича прекалено много внимание.

През 1672 в Порт Роял идва заповед от крал Чарлз II, според която губернатирът на Ямайка и адмиралът Хенри Морган трябва да бъде съден за престъпления срещу друга държава, тъй като наскоро Англия и Испания саподписали мирно споразумение. Така Хенри Морган е отведен в Лондон и е поставен под домашен арест, но с него са се отнасяли като с джентълмен. Всички са искали да го видят и да се запознаят с него, а три години по-късно Морган е освободен от ареста и е обявен за рицар.След това отново е назначен за губернатор на Ямайка, където се е отправил с големи почести.

При пристигането си в Ямайка през януари 1676 пред адмирал сър Хенри Морган, възниква нов проблем – сега най-голямата заплаха за търговския флот на острова не са набезите на испанците, а пиратите.

Като по ирония на съдбата британското правителство издава заповед Хенри Морган безмилостно да преследва пиратите. Но адмирал сър Хенри Морган остава верен на тези пирати, които са му служили в началото на неговата кариера и никога не предава нито един от тях. Богат, благодарение на своята предишна дейност, той започва да води нов начин на живот, превръщайки се в собственик на захарни плантации. Хенри Морган си построява луксозна вила, но през 1680 година, отегчен от живота на бюрократ, бившият цар на пиратите, започва да пие всяка нощ в механи на Порт Роял.

В края на август 1688 британският флот обявява смъртта на своя национален герой. Последната воля на Морган е била молбата към Бог да му прости греховете си и той завещава богатството си на църквата Св. Петър в Порт Роял, където заграбените от пирата съкровища се пазят и до днес.

Четири години след смъртта на Хенри Морган Порт Роял претърпява земетресение, в резултат на което останките на пирата са свлечени на морското дъно. Тази е последната част от бурния му и забележителен живот, но легендите за него продължават да се носят из Карибите.
Снимка: privateers.ru, j-times.ru