Великите мореплаватели

Пифей (ок. 380 — ок. 310 пр. н. е.) е бил гръцки търговец, пътешественик, географ, произхождащ от гръцката колония на Масалия (днешна Марсилия). Той е бил добър астроном и се е отличавал със своята наблюдателност. Тое открил, че Полярната звезда не се намира точно в полюса на света. Изчислил е с точност до няколко минути географската ширина на днешна Марсилия.

През около 325 г. пр. Хр. Пифей пътува по крайбрежието на Северна Европа. Неговата книга „За океана“, в която описва своето пътуване, не е достигнала до нас, но на нея се базират Страбон, Плиний Стари, Полибий и други древни автори, често с цел да опровергаят неговите данни. Древните историци са го наричали лъжец и фантазьор.

Пифей е плавал около Великобритания и Балтийско море. По време на дългите си пътувания по протежение на бреговете на Северна Европа той наблюдава северните приливи и впоследствие ги описва. Пътува до Великобритания и я описва като триъгълен остров, като въпреки че преувеличава неговите размери дава точна информация за пропорциите му. Изучавайки обичаите на местните жители, е считан за един от първите етнографи.

Пифей е бил първият грък, който описва полярните дни, полярното сияние и вечните ледове. Споровете за остров Туле, разположен зад Полярния кръг (както е по описанието на Пифей, полярният ден там трае цял месец), са продължили векове.

За да получат признание за достоверността си, разказите на Пифей е трябвало да изчакат около 2300 години. Древните гръцки историци не вярвали на неговите послания, но според съвременните източници, не е имало основание да се съмняват в това. Древните пътешественици са били предимно търговци, авантюристи или пълководци, а самият Пифей не е провеждал научни наблюдения. Неговият интерес вероятно е бил свързан с подкопаването на монопола на картагенската търговия със страните, разположени в по крайбрежието на Атлантическия океан.

По негово време гръцките колонии в Западното Средиземноморие – в Италия и Южна Франция, са водели успешна борба с финикийските градове и преди всичко с Картаген. Между сицилианските гърци и картагенците са се водели войни. След като напуска Хадес (днес Кадис в Испания), Пифей е плавал по крайбрежието на Пиренейския полуостров и е изследвал бреговете на Бретан. След това е прекосил Ла Манша и се е завърнал в родния си край.

Неарх е бил пълководец, мореплавател и спътник на Александър Велики. Родом от остров Крит, жител на Амфиполи, той е един от най-ранните и най-активни спътници на Александър Македонски още от детството си. Впоследствие Александър го назначава за сатрап на Ликия и Памфилия през периода от 334 до 329 г. пр. Хр. През 327 той заема висок държавен пост при царя и става щитоносец. След завръщането на гръцките войски от Индия в Мала Азия, Неарх е назначен за командир на гръцкия флот и му е наредено да изследва крайбрежието на Индийско море до Персийския залив.

През септември 325 Неарх напуска устието на река Инд и след много опасни приключения достига до устието на реката Анамиса, на петдневен преход от местоположението на царя. Скоро след това Неарх губи от погледа си флота и е изключително притеснен за съдбата си. Оказва се, че по време на прехода през пустинята Гедрозия Александър е загубил почти три четвърти от армията си, докато флотът достига невредим до Персийския залив. Радостта на царя при срещата с Неарх е толкова голяма, че той решава никога повече да не излага своите моряци на опасни пътувания. Въпреки това Неарх успява да убеди царя да му позволи да се отправи към река Тигър, по протежение на източния бряг на Персийския залив, и успява щастливо да извърши този преход.

След това Неарх получава ново поръчение от царя – да изследва арабските и африканските крайбрежия, но смъртта на Александър осуетява плановете на експедицията. След смъртта на Александър контролът се поема от Ликия и Памфилия. Неарх не е участвал в тогавашните борби, въпреки че е бил на страната на Антигона. Той описва пътуването си по индийското крайбрежие (от Инд до устието на Тигър) в съчинението, което е използвал Страбон и извлечения от него са съхранени в Ариан.

Пътуванията на Неарх през Азия имат голямо самостоятелно значение, тъй като благодарение на усилията и таланта на Неарх средиземноморският свят открива морския път до Индия.